( и кен моля нареждай , ако не пиша повече от 2 дена , ама много нареждай )

Относно състоянията..I`ve been there. Незнам дали си мислиш, че ти говоря празни приказки, когато ти казвам, че и аз съм минавала през такива състояния. И друг път сме говорили, понякога дори сме се засичали в тези състояния. Няма да ти кажа, че е нормално или кога ще ти мине или от какво ще ти стане по леко. От нищо няма да ти стане по леко, докато настроението не реши да се махне. Едва ли е буквално същото , но  in general..При мен то продължи точно една година. Биполярна депресия. Тоест имаше и светли моменти, след които исках да умра (например след април месец).Пътят от върховното щастие, до пълната мизерия и отчаяние се оказа кратък..когато пожелае. Състоянието беше следното: пълна апатия, от време навреме необоснован гняв, както и плач, никаква идея какво искам да правя, липса на желание за учене на каквото и да било, невъзможност да си представя дори да имам връзка с някого, било тя интимна или приятелска.. и така пълен рай Едва си взех сесията, даже не ми пукаше дали ще ме оставят (предполагам, че не можеш да си го представиш след като ме познаваш, но да-наистина не ми пукаше!). Това, което ме измъкна беше семейството ми, което ми би няколко здрави шамара и приятелите (най-близките, без да подозират май), това лято ще го запомня!Този проект затвърди напредъка ми, дотам че дори след като се разпръснахме, продължихме да контактуваме и да се обединяваме около една идея.

Относно връзките. Клиширано е,но не се забравя и няма как да се забрави след като всеки път е различно

Говори с нас, твоите приятели всеки път, когато имаш нужда! От каквото и да имаш нужда! Помагаме на и изслушваме толкова много хора, които не са ни дори близки.. „Вратата“ е винаги отворена, дори ако имаш нужда само да си помълчим заедно! Не го казвам за пръв път-само ти напомням! Знаеш как да ме намериш, Точ също:)Знам, че не е същото, когато не говорим наживо, но c`est la vie хехехе даже имаш избор: женска и мъжка гледна точка(:P)

PS а относно последния параграф, стискам палци нещата да се наредят възможно най-бързо и благоприятно!

PS 2 няма да ти го казвам , ти си знаеш   (heart) !!

Имам известен успех!

Последно време изпадам в състояния. Тъжен съм обаче незнам защо. Агресивен съм и незнам защо. След като бях уволнен по бързата процедура и не ми бяха платени пари изпаднах и в съмнение. Трудно ми е да разбера живота си и да си спомня какво исках или какво искам. Никога няма да си намеря приятелка в Германия. Просто няма да се случи, невъзможно е. Винаги съм изключително беден и никога не мога да си позволявам неща. Забелязах, че си забранявам да мечтая. Не съм сигрен. Не съм сигурен, че всички тези жертви си струват. Вече съм почти на 23 и съм до никъде. Не съм имал какъвто и да е вид сериозна връзка през живота си. Започвам да си мисля, че не съм в състояние да съм нормален в подобни отношения вече. Това е нещо, което се изменя, нещо което се забравя. Нямам сериозно установ професионален план. Някои връстници вече завършват. Не съм сигурен къде и какъв искам да съм.

Всичко това ми пречи да съм здрав. Затварям се вкъщи, не дърпам завесите, не искам да си говоря с хора. Отивам на лекции и се прибирам и стоя. Ще се побъркам.

Сега 4:00 сутринта и не ми се спи. Не искам да спя. Незнам защо. Това ще убие неделята.

От днес официално нямам никакви пари повече. Гадно усещане е.. Ще чакам гадните свине да повелят да ми кажат какво ще правят с мен. надявам се в гадната немска пача да има малко човещинка.

Живея ли?

Мисълта ме побърква. Ако не съм живял… бил ли съм жив?

Всичко това е някак много тъжно. В какво ме е превърнал „модерния“ начин на живот? Имам ли проблем? Пристрастен ли съм? Нищо чудно, че съм се превърнал в сянка на това, което бях преди година. Нищо чудно, че кожата ми е ужасна, погледа ми е празен и тъмен и съм надебелял. Има огромна нужда от промяна, защото иначе ще стане много лошо.

Искам да променя всичко, ако все още имам шанс. Един час на ден стига. Освен FB ще си забраня още digg, youtube, studievz. Ще изключвам компютъра и интернет, когато не ми трябва. Ако се сещам за нещо, което трябва да проверя ще си записвам и ще проверявам само когато се събере повече. Поставям си за цел да чета минимум 100 страници на ден, учебници, книги, каквото има. Ако някой има идея да сподели…

Трябва да почистя живота си и да го пренаредя. Трябва да преокрия себе си преди да е станала някоя беля…. не искам да съм жив, но да не живея.

Една от основните идеи на блога за мен е да има честа комуникация. Всеки ден или два има какво да се каже, особено сега в началото.

Аз имам успех. Завърших и втората седмица от поетата диета. ИМА РЕЗУЛТАТИ! Чувствам се много по-добре и онова стърчащо нещо в долната част на корема започва да изчезва. Сега му е времето да се правят коремни преси.

Положителното на цялата операция е че освобождава от токсини. Аз съм човек, които по рядко изпразва дебелото черво, но въпреки това смея да твърдя, че имам добре функциониращ метаболизъм. Просто трябва да спра да го натоварва с боклуци, неправилно смесване на храни, химия и хранене по никое време. Естествено чая, който си купих много помогна. Този режим също изгражда и по-добър характер спрямо начина,  по който се храня. За тези две седмици не съм хапнал НИЩО сладко или излизащо от кутия. Не съм пил нищо освен вода и бира. 2 бутилки до снощи. Снощи бяха 2 чаши вино и 2 бири (0,33). Сега бавно се връщам към по-нормалния начин на живот.

Един от големите негариви на операцията беше понижената енергия. Не можех да правя толкова много упражнения или да се напрягам кой знае колко физически и психически. Също така неприятните звуци на стържещия корем. Чува се по цялата зала. Направо не е истина.

През цялото време поемах доста течности, което ми дава страхотен тонус, но и не ми позволява да съм по надалеч от тоалетната.

Интересен феномен е. Чувствам се страхотно и мисля, че изглеждам по-здрав и ведър. Страхотно.

Сега се връщам към месцето и спагетките и така нататък.

—–

Вижте това уникално видео. Кара те да се замислиш нали. http://www.wimp.com/exercisedays/

Една краставица, няколко домата, няколко настъргани моркова, две сварени и нарязани на шайби яйца, няколко обезкостени маслини, някокло ситни сварени картофи (необелени), шепа сварен зелен боб, малко сварено броколи, половин глава лук, две-три стръга праз, малко магданоз и босилек, сол, балсамико и зехтин. Май трябва да си купя по-голяма купа

Трябва да пишето по-често, иначе се губи ефекта….

Аз мисля, че всичко зависи от добрия план. С времето нещата се размиват и яснотата остава назад. Според мен една от причините лесно да изпадаме е рационализирането на стреса. Аз лично често си казвам „Днес имах гаден ден ще оставя нещата за утре“.. утрешния ден никога не предлага възможност, а на следващия пък съвсем.

Трябва да седнеш с един лист и химикал и да нахвърлиш нещата, които трябва да свършиш, после нещата, които са полезни за теб и накрая нещата, които искаш да направиш. И да ги заформиш в седмичен цикъл. Аз винаги почвам със спането. Един 8/9 часов сън е задължителен за каквото и да е. Седем часа трябва да са само в краен случай, а всичко останало трябва да е в здравословни норми. Поне за мен важи – ако не спя, всичко върви надолу. На седмица се падат около 60 часа (с включени ставания и замотавания). На второ място идва университета. За щастие по-голямата част от плана на убочение и малтретиране на издръжливостта може да се предвиди и планира. Средната заетост в заведението и у дома не трябва да надвишава здравословните норми от 50-60 часа седмично. Това прави един солиден остатък от около 50тина часа, за които трябва да намерим място да свършим една камара други неща… като да поживеем примерно. Може да съм най-мързелиявия прогресивно запростяващ човек, които познавате, но едно ми стана ясно през последните години – колкото по-добра организация подържаме, толкова по-добре ще ни се отдава живота. За целта не е нужно човек да притежава някаква свръхестествена личност, която е утра самодисциплинирана!

Просто трябва да намерим онова, което ни помага. Направи този лист и нека го обсъдим заедно

Точка:

Трябва да почнеш да мислиш по егоистично, според мен. Това точно на теб ще ти прозвучи много странно, но искам да ме разбереш. Да бъдеш мотивиран от разни момичета е едно на ръка, но да го правиш за себе си е съвсем друга история. 80% от мъжете се мотивират заради жени. 10% заради мъже лол. 30% го правят заради самите себе си, заради зравето си, заради собственото си самоусещане.

Защо не плочки?! Казваш го сякаш те е страх.. какво не можеш да повярваш ли? Защо? Кое те кара да спреш да се целиш все по нагоре. Аз не мога да го направя и знам на мен какви усилия ми изисква… което ми дава представа пред какво си изправен ти… но това не трябва да ни спира. Аз вярвам в теб и вярвам в усилията ти. Зашо не си го кажеш. До август ще направя плочки? Направи го!

Много добре знам, че много добре знаеш какво те е върнало на старата песен. Кажи го в прав текст, конкретно и ясно. Не е просто Точка, това е най-важния момент от всичко.

Просто е – прибрах се в Бургас месец преди изпита и след това беше лятото . Мисля , че всеки се досеща как всеки се опитва да те нахрани тогава .

Целта на този блог е да е повече от един  кратък разговор. Трябва да налезеш навътре в проблема. Разкажи всичко, кой, къде, как. Бъди искрен за нещата. Трябва да решифрираш процеса и да го промениш. Важно е и за нас.

А преди 2 години отслабнах с много упражнения всеки ден освен когато нещо се поконтузя , малко хранене и постоянството . Мисля , че се дължеше , защото имаше две момичета в стаята и имаше кой да ме гледа , докато се упражнявам . А може би най-якото беше , докато някой гледа как се стопяваш и ахва Е след като вече нямаше някой да ахва , се свърши и с упражненията , а и тогава трябваше да кандидатствам наново и това ме накара да се съсредоточа само в една посока , защото второто беше просто по-важно тогава . А защо не задържах ? Просто е – прибрах се в Бургас месец преди изпита и след това беше лятото . Мисля , че всеки се досеща как всеки се опитва да те нахрани тогава . Но сега мисля , че отново имам някого , за когото да се постарая да изглеждам добре и мисля , че това ще ми е достатъчна мотивация . Просто в началото е най-трудно – да спреш доста неща , да почнеш упражненията … и един път да се свикне с болката и като се видят резултатите след 3-4 седмици всичко си идва на мястото .

P.S. Mimeh , напълно те разбирам . И аз всеки ден съм от 8 до 17 и съм адски напрегнат , но се пробвай през целия ден да си мислиш как като се прибереш ще си потренираш , ще се пораздвижиш . Поне аз така правя в момента , адски ми е трудно , защото съм на третия ден , но ще се старая . Другото яко е като си направиш упражненията да си вземеш душче и да се метнеш да спиш И просто се трупясвам Затова и в момента малко ученето ми е на заден план , но и него ще го наваксаме . Просто не се предавай и колкото и да си изморена след унито се напъни за половин – един час Обичам те , ще се справиш

И искам да се похваля , че от три дена не съм спал на обяд